Administrator

Administrator

Събота, 05 Септември 2020 11:43

Община Стражица

Стра̀жица (до 1883 г. се казва Кадъкьой- селото със съдия / кадия от тур.) е град в Северна България, Великотърновска област, административен център на Община Стражица.

География

Градът се намира край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. Има гара на железопътната линия София – Варна и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Тка.ърново и Попово.

В землището на града се среща орхидеята Пърчов

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

  • на юг – община Златарица;

  • на югозапад – община Лясковец;

  • на запад – община Горна Оряховица;

  • на северозапад – община Полски Тръмбеш;

  • на север – Община Бяла от област Русе;

  • на североизток – община Попово от област Търговище;

  • на изток – община Антоново от област Търговище.

Релеф

Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десния ѝ приток Голяма река.

Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.

Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.

В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.

Води, климат, почви

Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн. m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.

Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.

Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.

История

Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по тези земи още от древността. На много места има останки от селища от праисторическо, тракийско, римско и ранновизантийско време. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на ХІV век. Част от археологичните материали, открити случайно или при изкопни работи, са представени в Изложбената зала в града.

Има население от 4093 жители при преброяването през 1965 г.

Земетресението от 1986 г.

В новата история на град Стражица има дата, която разделя събитията „преди“ и „след“. Това е 7 декември 1986 г. - датата на разрушителното земетресение, което преобръща живота на жителите на града и околните села. В района на Стражица са причинени големи разрушения, като в трагедията загиват 2 души. Вследствие от земетресението са разрушени над 150 сгради.[1]

Култура

Читалище "Развитие"

Народно читалище "Развитие" е основано на 14 октомври 1895. Първоначално се е помещавало в килийното училище. От 1939 година се помещава в собствена сграда.

Забележителности

  • Картинна галерия с над 807 живописни творби на художници от България, Гърция, Русия, Унгария, Германия и др. Картини – акварел, маслени бой и графика; автори: Михаил Стоянов, Екатерина Стоянова, проф. Светлин Русев, Димитър Казаков, Михалес Гарудис, Васил Стоилов, Никола Маринов, Стоян Венев, Бруно Наградски. Разрушена е от земетресението през 1986 г. и не функционира.

  • Стъклопластика и гоблени – 28: Катя Гецова

  • Суха игла, дърворезба, лито, гравирано дърво, офорт, смесена техника – 141: Мария Недкова, Иван Гонгалов.

  • Скулптура – 30: Ненко Ненков и Николай-Шмиргела.

  • Музейна сбирка, проследяваща историята на град Стражица от античността до наши дни.

Религия

Християнска религия. През 2008 г. отваря врати новата протестантска църква „Сион“ в Стражица.

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.​

 

Численост

Дял (в %)

Общо

12 721

100,00

Българи

9124

71,72

Турци

1758

13,82

Цигани

456

3,58

Други

159

1,25

Не се самоопределят

657

5,16

Не отговорили

567

4,46

 

Образование

  • Средно училище "Ангел Каралийчев". Първото училище е основано през 1834 година. През 1865 г. е основано взаимното училище от Сава Статев. Първата училищна постройка след Освобождението, отговаряща на условията за учебна работа била построена през 1892 г.

  • Професионална гимназия по транспорт "Васил Друмев"

Икономика

Промишленост: месодобивна и месопреработваща, млекопреработваща промишленост, мелничарство, винарство.

Селско стопанство: зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, дърводобив

 

Транспорт

През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:

  • участък от 15,5 km от Републикански път I-4 (от km 158,1 до km 173,6);

  • участък от 48,1 km от Републикански път III-407 (от km 2,4 до km 50,5);

  • участък от 17 km от Републикански път III-514 (от km 2 до km 19,0);

  • целият участък от 9,7 km от Републикански път III-4005;

  • началният участък от 11,3 km от Републикански път III-4072 (от km 0 до km 11,3);

  • началният участък от 3 km от Републикански път III-4073 (от km 0 до km 3,0);

  • последният участък от 7,9 km от Републикански път III-4082 (от km 29,6 до km 37,5).

 

Известни личности Родени в Стражица

Други

 

Населени места

Общината има 22 населени места

Населено място

Площ на землището
km
2

Забележка (старо име)

Населено място

Площ на землището
km
2

Забележка (старо име)

Асеново

37,105

Калъчлии, Асеньово

Кесарево

39,979

 

Балканци

13,586

Исуфани, Климентинино

Лозен

25,205

Кара Хасан

Благоево

16,260

Ревиш, Мария Луизино

Любенци

4,600

Раш кьой, Рам кьой

Бряговица

19,128

Лефеджии

Мирово

13,969

Паша кьой, Пашовско

Виноград

29,469

Сейди кьой

Николаево

15,340

Юруклер

Владислав

14,109

Юруклери

Нова Върбовка

25,358

Бей Върбовка, Върбовка

Водно

14,981

Чок бунар

Ново градище

21,455

Куруджа ерен, Царево градище

Горски Сеновец

15,378

 

Стражица

50,073

Кадъ кьой

Железарци

6,596

Демир кьой

Сушица

51,243

 

Кавлак

16,150

Кавлаклари

Теменуга

14,817

Индже кьой

Камен

34,209

Чаир, Теодосиево

Царски извор

22,287

Крал бунар, Чапаево

 

 

Административно-териториални промени

  • през 1880 – 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване без административен акт;

  • Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;

  • през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване без административен акт;

  • Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;

  • Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;

  • Указ 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;

  • Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;

– преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;

– преименува с. Юруклери на с. Владислав;

– преименува с. Чок бунар на с. Водно;

– преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;

– преименува м. Демир кьой на м. Железарци;

– преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;

– преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;

– преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;

– преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;

– преименува с. Чаир на с. Теодосиево;

– преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;

– преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;

  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;

  • през 1934 – 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване без административен акт;

  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;

  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;

  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г.:: – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;

  • Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;

– преименува с. Царево градище на с. Ново градище;

  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пашовско на с. Мирово;

  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;

  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Върбовка на с. Нова Върбовка;

  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стражица за с.гр.т. Стражица;

  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стражица за гр. Стражица;

  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Железарци и м. Любенци за села;

  • Указ № 583/обн. ДВ бр.30/1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица и го присъединява към община Бяла, област Русе;

  • Указ № 232/обн. ДВ бр. 90/22.10.1993 г. – възстановява старото име на с. Чапаево на с. Царски извор;

  • Указ № 165/обн. 19.06.2001 г. – отделя с. Паисий и землището му от община Стражица и го присъединява към община Горна Оряховица;

 

 

 

 
Събота, 06 Юни 2020 14:41

История

Please publish modules in offcanvas position.